Ти ще дойдеш отново,
когато цветът на черешите
се появи с усмивката ти.
И ще ми донесеш вятър.
Аз ще запаля пурата си, ще направя облак,
на който ще те кача.
Ще те изпия с уискито си до последната капка.
Сладка ще е мъката от консумацията
на този коктейл.
В тръпчивият вкус на небцето
ще е тайната на твоето изчезване.
Ще примлясвам, за да те открия.
Ще затварям очи, за да те скрия
от гларусите, които ще те търсят
в крясъците на залязващия пясък.
Разтворил книга,
ще те препрочитам
като вълна, препрочитаща брега.
Ще усещам тъгата ти
в есенния бриз, галещ брадата ми
Ти ще дойдеш отново,
след зимата.
Ще приседнеш в краката ми.
И ще ми донесеш вятър.
***
Септемврийското слънце още мирише на лято.
Меланхолично се оттегля с димът от пурата.
Аз се потапям в ароматно безвремие.
Запечатвам те в празната бутилка, от уиски,
и я хвърлям навътре в морето,
за да те намеря отново,
когато цветът на черешите
се появи с усмивката ти.
