Тя ще побеснее
и в плен на бесовете
сама ще се рани.
Разлистена от страст,
родила хищно цвете,
очите и ще светят
защото я боли.
Вратата ще затвори на спалнята от яд.
Ще съска дълго,
трудно утаява
гневната горчилка.
С думи я гаси.
В душата я стаява.
Обиди не пести.
Несигурност я пали.
Задъхва се. Едва ли
ще може да прости.
Здрач се спуска, есен,
като зад завеса.
Жената с две лица
не може да прощава.
Прекрасните очи
гневът и отразяват,
сълзите и в искри
от огън се стопяват.
И не е сън.
Дори
бездомни сенки лаят.
Обвита в листопад
изнизва се от Рая.
Жената с две лица -
как да я позная?
