Самотно, тъжно, плахо, премаляло,
треперещо, уплашено Сърце -
научи ли защо си посивяло
и ритъмът не хващаш вярно днес?
Усмивката, която те докосва
не е ли за душата елексир?
Защо, Сърце, не се покаеш кротко
изпълнено с търпение и мир?
Акордите са пусти, нямат рима.
Хармонията липсва. При това
аортата скрибуцаща убива
най-нежните, прочувствени слова?
Научи ли защо се разпиляваш
на хиляди парченца суета?
Научи ли защо надничаш плахо
над нечия порутена стена?
Научи ли защо денят започва
със слепи мисли в чашата кафе?
Кажи ми честно, схвана ли урока
или се инатиш като дете?
Кажи сърце, трептящо аритмично,
топящо се, потънало в печал,
нима не е морално и логично
да вземеш от живота своя дял,
на пук на правила и на забрани
изпълнено с любов да затуптиш,
и в ритъм нов душата да нахраниш,
обидите с прегръдка да простиш?
Кажи Сърце! Защо наивно страдаш?
Не вярваш ли в щастливата звезда?
В секундите, които ти остават,
не спирай да откриваш любовта!
