На една моя приятелка
ТВОЯТ СВЯТ
Умирала си хиляди недели,
затворена в очакване и страх.
Възкръсвала си всеки понеделник -
преглътнала смущение и грях.
Душата ти жадувала е полет,
приклещена от четири стени -
след зимата нима не идва пролет?
Кокичето усмихва те, нали?
Във твоя свят ухание на рози
прегръща те без мисъл, без въпрос,
но всеки звън, дошъл от телефона
от унеса събужда те с откос.
Денят боли - и чужди са лицата,
усмихващи се някак отдалеч.
Тъгата си превърнала си в святост,
щастливата усмивка във копнеж.
И в твоя свят се криеш полудяла,
намираш там и нежност и покой -
след толкова борба не си разбрала,
че твоя свят отдавна не е твой!
Нима ще полетиш, вина събрала,
с огромна отговорност за товар?
За полетът е нужно да си цяла,
събирай се, дори зад катинар.
С усмивката си ще строшиш окови,
ще полетиш без болка и вина.
А твоят свят отново ще е този,
във който ще летиш в реалността..
