Изпиха ме, не мога да говоря,
но празната душа не ме боли.
Уроците си уча и не споря.
Отдавна не е време за сълзи.
Пристъпвал съм повели и закони.
От всичко съм опитвал и без срам
сърцето си отварях, без да моля
и без да искам прошка, давах сам.
Приемах всичко, всеки жест и дума
за истина, обляна в светлина,
но зад гърба, приятели мнозина
убиваха ме с присмех и лъжа.
И всичко се получи неусетно -
бутилката е празна и не знам
кога ще се напълни - не е лесно
да прося, за да мога да раздам.
