Блясъкът в твойте очи
в моята нощ е звезда.
Знам, че дори да боли
няма да мога да спра
пожарът, който гори,
запален от тези зеници,
може би срещнал смъртта,
само за миг ще притихне.
Сенки от спомени стари,
като листа от чемшир,
върху зараснали рани
драскат слова с тебешир.
После дъждът ги замита,
оставяйки вкус на жито.
Там във очите ти скрита
е тайна от време оно.
Секунда, преляла в година,
отблясък, родил светлина.
Поглеждам те - аз съм орисан
от вечната тайна - Жена!
