Стъкло, разрязано на две,
разсече с болка битието,
а от сърцето ми парче,
потръпваше от страст обзето.
Какъв е този диамант,
безстрастно режещ личността ми?
Нима това е любовта,
обезкостила същността ми?
Опитвам се да се спася,
но като нощна пеперуда,
към теб политам в пропастта,
в поредната самозаблуда.
Едната част от мен крещи,
но другата блажено стене.
С любов душата ми плени,
но от любов съня ранен е.
Сега не мога да заспя.
от чувствата си разчленени-
опитвам се да залепя
обратно бягащи вселени.
