На своя кръст разпъната висиш,
превърнала във езера очите.
На себе си е трудно да простиш -
обратно няма как да върнеш дните.
Обичала си не един глупак
с искряща обич, палеща сърцето.
Безобична висиш на кръста пак
проклинаща земята и небето.
Но кармата едва ли ще смениш.
И по-добре урока да научиш -
любов търси дори когато спиш,
но обич не очаквай да получиш.
От кръста слез без чувство за вина.
Прости си всичко, даже любовта!
