-Здравей, Любима! - казах на смъртта.
Добре дошла във мойта скромна къща.
Седни, удобно ще те настаня.
И чаша вино ще те черпя също.
Не се ли умори да всяваш ред?
Душите безпризорни да прибираш?
Седни до мен, ще драсна нов куплет,
а после няма нужда да се спираш.
Смъртта приседна, чашата си взе.
Изчака ме сонета да напиша,
и както изведнъж при мен дойде,
отиде си, прочела само стиха.
Не знам защо усетих самота.
Дали не бях поканил аз смъртта?
