Не мога да прощавам ей така,
да щракна с пръсти, всичко да забравя!
Не мога да простя и за страха,
за нощите, в които ме разяжда.
Оловните куршуми как да спра -
смирението не е чиста риза!
Мръсниците прощават на шега,
дарявайки светците със плесница.
Обръщам бузата , а залезът кърви!
Неопростено слънцето се скрива.
Не искам прошка! Нека ме боли!
Грехът на Бога няма да прикривам!
Дори да коленича и мълча
пред идоли душата не прекланям.
Пожарите не искам да гася -
пречиствам се, когато осъзнавам.
От Райската градина зарзават
виновен ме направи по природа!
И някой ще поиска да простя?
Не, ябълката ще гриза до гроба.
