В черното на ноктите се скрили,
изгарящи в скалите купи мрак,
кървави следи от конски гриви
знаци във душата ми браздят.
Залезът на уморено утро,
с тънък хлад, обгърнат в тишина,
сънища извайва, като скулптор,
смесвайки съня с реалността.
Разпнати над сивите блокове,
слънчеви лъчи на кръстопът,
сблъскват се в поредно многоточие
с думите, кървящи като плът.
Глинените маски се напукват,
в нежен прах превръща ги дъха.
А мигът зазидан в междоустие -
мост изгражда към безвечността.
