петък, 24 февруари 2012 г.

Без брегове



Потокът в теб ме залива,
пенлива река ме зове.
Прегръщам те силна и дива -
обичам те без брегове.

Месецът, който изгрява,
отблясък е в твойте очи -
обливат ме с огнена лава
и мракът във мен се топи.

Излязъл от кратери прашни,
пристъпвам към теб мълчалив -
след толкова бури и страсти
ще плувам във тебе щастлив.
 
;