Ще се препъна в несподеленото си щастие.
Виновен ли съм, че обичам?
Обречени са вече чашите -
да се строшат при вричане.
Наздраве ли да кажа?
Премълчавам.
Беззвучно се обгръщам с пълнолуние.
Безсмислено е да показвам на светулките
моето глупашко влюбване.
Смутености ме разпиляват по паважа.
И бързи стъпки слизат по душата ми.
Някъде отекват в ходилата ми
отзвуците от препило щастие.
