Отдавна искам да ти кажа нещо ...
Но думите ми сякаш са от восък.
Омекнали кривят се в многоточия
и опетняват листа пребледнял ...
Разголената ми душа изстива,
ако ръцете ти забравят формите ми,
ако в очите ти не мога да се скрия -
обичам да ме ваеш като кал.
Прокрадваш се със самодивски стъпки
в съня ми. Дишам те безбожен и щастлив.
Отдавна искам да ти кажа нещо, скъпа,
но рицарят във мене е страхлив.
Къде са думите? - Разбити на парчета.
Ризата разкъсана мълчи, забравена на стола ...
Галя те с лъчи от лунна одисея,
бездумно във душата си се моля.
Там, във учестеното ти дишане, е
вятърът изпълнил дробовете ми,
дано ти каже колко те обичам
със думите разпънали сърцето ми.
