Дървото искаше да умре.
Легна тежко на релсите
и чакаше влака.
Уморено разпери ръце.
Не помръдваше в мрака.
А идваше влака.
Гарата спеше.
Бухал крещеше
- Влака да спре! -
дървото му беше приятел.
Дано влака спре, да не идва
онова вечно чакане
на онези, които няма да се върнат...
