Понякога обичам да летя
и в полета си сладостта намирам.
Прощавам на Икар за мъдростта,
но в слънцето не спирам да се взирам.
Разпервам мойте восъчни крила,
отново ме поемат висините.
Под мен остава мъничък света.
От него аз обичам да отлитам.
Но после се завръщам, слънце взел,
прибирам се във бащината къща.
Най-хубавият полет е без цел,
когато нямаш дом да се завръщаш
А восъкът изтече от свещта -
безкрила, пеперудата умря.
