БЕЗ

Без мисли,
без дрехи,
без "Аз"...
Само страст
от кристална любов.
Този свят е отровен за нас,
но е лудост да мислим за нов
Аз и ти сме за друга планета,
там където разцъфват мечти,
но сега, тази страст на поета,
носи мъка, от нея боли...
Не мисли,
не очаквай,
не страдай...
В летен сън любовта разтвори.
Нека него изпием с наслада,
...после...
всяка следа изгори.

КРАДЛА

Любовта влязла шумно, със взлом,
като крадла разбива вратата.
Не един престарял вълнолом
любовта е превърнала в пясък.

Безпощадно нахлува в съня
и сърцето превръща в пихтия.
Безчовечна, нахална и зла -
не любов е това, а стихия.

Ослепила очи във неделя,
и духа оковала в окови
настанила се в чужда постеля -
три синджира неволи си води.

И мълчи йезуитски, не пита,
скършва вени, прогаря тела.
Безпардонно изритва с копита
всеки опит за чиста игра.

Щом в живота ти влезе сукуба -
властен демон, с искрящи очи,
любовта се превръща във грубост,
а усмивката в горки сълзи.

Остави я. Премръзнала, гола
и от сластният сън се спаси.
Уж любов се нарича, но моля! -
любовта не краде от души!

ИЗМАМНА

Обичаше ли ме, когато
крещеше истерично?
Отвореният ми прозорец
лаконично отговори:
"- Нищо лично!
Любовта не оцеля.
Доказа емпирично,
че е летлива
и се изпарява лесно,
усетила, че идва
близостта..."
И се затвори.
Гълъбите отлетяха с нея,
разперили крила,
но не за да я защитят,
а за престиж
и за охрана.
Измамна се оказа тя,
измамна....
От мене пи,
но отлетя си жадна....

НА МЕРЕНИЯ

Каната е пълна с добри намерения

но спомените пият фактология.

Успехът се дължи на  постижения,

но неспокойствието няма антология.

Измереното времето мачка тихо

парцалките закупени от мола.

Преценките премалят в модна линия,

шушукаща "- Царицата е гола".

Пречупват се стени от недоверие,

градени от себичност и от глупост,

споени с мимолетно лековерие

тухли безчовечност и безчувственост.

В главите пушат парникови мисли,

от недостойните желания преливат.

От вяра уморени оптимисти

събудената съвест си приспиват.

Изпиват полупълните си чаши.

В черупките си свиват се безпомощно

и пак, неосъзнали, че се лъжат,

наливат си от каната възторжени,

най-добри, перфектни намерения.

Някой ден, ще се разлее млякото

и котката ще го излочи цялото,

докато игла от спомени

с отворени очи ще шие гоблени.

БЯХ

Бях...
Преди...
Някога...
Отдавна...
Бях...
Не бях...
Но няма да съм...
Сам ...
Нека....
Искам....
Още ли ...
Оставам ...
Ти ли...
Аз ли ...
Бягам ...
Като в сън ...
Стига...
Спирам...
После....
Продължавам ....
Утре...
Днес...
Тогава...
Може би ...
Тихо...
Скромно...
Нежност ...
Предвещава....
Огън...
Страст...
Емоция...
Звънни....

НЕСРАВНИМО

Защото с теб е по-различно,
различно тупти сърцето ми,
различно се усмихва лицето ми,
различно звучи гласът ми,
различен е даже смехът ми.
Всичко е по-различно!
Магично е! Необяснимо!
С теб съм свързан нетипично,
духовно и необозримо.
Различно се живее, истински!
Това е чувство нелечимо.
Превърнала си в ден нощта ми -
ти си нещо несравнимо!

ЗАТВОРИ ОЧИ

Затвори очи и ще видиш любовта,
ще чуеш как шепти сияйна.
Не я поглеждай, замълчи,
Тя нека си остане тайна.
Прозрачна е, като вода,
разлива се в море от жажда.
Недей поглежда Любовта -
ще я изплашиш, ще избяга.
Ти само затвори очи,
излишни стават всички думи,
не я поглеждай, замълчи,
и усети я  помежду ни!

НЕВЕДОМИЯТ ПЪТ

Неведоми са пътищата Божи.
По тях вървя, дори не се оглеждам.
Спокоен съм, когато Той ме води,
изпълнен съм с увереност, с надежда.

Дали сънувам или ясновиждам,
дали познавам или съм познат,
на никому за правда не завиждам,
на щастие и милост съм богат.

Не искам в суетата да се вглеждам -
към себе си ревнив съм. С поглед строг
душата си безкористно подреждам -
човек съм без претенции за Бог.

Не съм греховен. Гряхът първороден
изкупен е отдавна. Без вина
душата ми живее в свят свободен
на щастие, усмивка, добрина.

Какво от туй, че някой подиграва
най-ценните, най-смислени  неща?
Уверен съм - животът продължава
всесилен, неподвластен на смъртта.

И точно затова ще го живея -
вървейки по неведомият път,
повярвал в еретичната идея -
че Бог се ражда и в човешка плът.

СТОП

СТОП

Островърхите шапки на джуджетата

подсказват техния ръст.

Големи са мечтите на врабчетата,

намерили зрънце във шепа пръст.

Повехнало, доброто се изражда

и в зло, намерило покой,

от искрена любов омраза ражда,

движение обърнало в застой.

Илюзия, наречена реалност,

умира във илюзията "Сън",

а истина, обвита във баналност,

в очите на лъжците все е трън.

От памтивека притчите говорят

на глухите, с пресъхнали слова.

Печални мъдреци без мъдрост могат

с бездушност да убият радостта.

Въпроси незададени умират,

а отговори търсят свобода.

Замислени, трамваите не спират

и спирките пропускат, за беда.

Магьосници, загубили надежда,

магии се опитват да творят.

Съдбата със насмешка ги поглежда,

изпраща им пореден кръстопът.

И точно там, забит на кръстопътя,

е знакът "СТОП", със други думи "СПРИ",

предимство дай на другите от пътя,

а после, безопасно премини,

без страх от комплексирани джуджета,

замислени трамваи и врабци,

без мъдрости, без притчи, без клишета -

уверено по своя път върви.

ЕГН

Войната, която вчера беше при другите, днес е при всички
— Gigia Talarico

Родината е само мит,
отживелица незрима.
Гражданите на света
са само номера без име.

ЕГН - това е всичко.
То не е личност, няма дух.
Без корени, като лиани,
живеят същества на "уж".

Отскубнати от дом и вяра
и разпилени по света,
като бройлери, от рано,
оставени са без крила.

Нима човешки същества
едва прочитат свойто име
и с поглед вперен във носа
напред вървят, без род, без смисъл?!

Те граждани са на света!
Светът така ги е орисал -
да бъдат птици без крила,
без азбука, без род, без мисъл.

НЕ ЗНАЕШ

Ти не знаеш какво си за мене -
пътеводна, щастлива звезда,
нежна песен с любимо звучене
и постигната, свидна мечта.
Ти не знаеш какво си за мене -
как поемам те с цели гърди
как трептя и в сърцето туптене
казва - Твоя е, неин бъди!
Ти не знаеш какво си за мене -
ти си лек за онази печал,
от която духът ми ранен е,
причинила страдание, жал.
Ти не знаеш какво си за мене -
ти си чашата жива вода.
Да, люби ме! Без срам и съмнение -
ти си същност, любов, светлина!

ОБЛЕЧЕНИ НОЩИ

Облечени нощи в затворнически райета,
минават по пешеходните пътеки на миглите.
Неприличните мисли, пищят като псета,
и в лунните сенки се блъскат безмилостно.


Слепец е смъртта, безсрамно изтръгва
стръвта от живота, като лисица,
с опашка замита смеха на звездите.

Дори в лудостта е мъдрец, идиотът,
изкупва вина - грехове на предците,

Крилата на ангели, хвърлени в кофа,
камионът за смет сутринта ще изрине.
понякога спъва се в счупена строфа, в
облечени нощи или в райета от рими.

КЪДЕ СИ

очите ми са все по-отворени
и те търсят напористо
къде си
бързам неистово за теб
дните отминават в чувство банално
нетърпеливото очакване
прави специален всеки миг
странно се подреждат събития
и мисли
безумности на искането
в шепите си стискам
и отварям очите си все по-широко
за да те видя

ПРИСЪДА

Ще те обичам доживот,
без право на замяна.
Присъдата е ясна -
виновен съм, признавам.

Стоически приемам
печалната си участ.
Осъдих се на обич -
дано да я получа! 

ТАМ СИ СИ

Там си си, там,
на онази павирана улица,
с високите токчета.
Аз съм си тук,
но не чувам поточето,
което шепти
на водните кончета.
Прелитат пчелите,
но мед не донасят.
Осите жужат,
остри мисли пренасят
и жилят съдбата
с внезапни сръдни.
Там си си ти,
на онази павирана улица,
много близо до киното
и далече от мойте мечти.
Там си си ти.
Вечна и влюбена
в сини очи и
в мечтите изгубена.
Там остани.
Вечността е заслужена....

ДЪЖД ВАЛИ, СЛЪНЦЕ ПЕЧЕ

Инатче заблестя по устните ти,

игриво,

дяволче усмивката огря,

свенлива уж,

но палещо красива

и заваля пороен дъжд,

от чувства.

"Дъжд вали, слънце пече -

дяволът се жени",

казваше баба ми

за климатичните промени.

Обаче, аз ви казвам -

полудявам.

В причината

дори не се съмнявам.

Магия ли?

Едва ли.

Опитвах се геройски

да устискам

на инатливата,

но палеща усмивка,

но не искам!

Още искам!

ОБИЧАМ ТЕ

Когато слабостта си овладееш,
и в шепите сърцето си държиш,
когато без да мислиш се засмееш,
неволно осъзнала, че лъчиш,
когато с дъх стаен се прилуняваш
в леглото си без мисъл и без цвят,
тогава ще съм там, за да ти кажа -
Обичам те, дори от онзи свят!

ДУШАТА МОЖЕ ДА ЛЕТИ

За да ме видиш, затвори очи
и ще усетиш топлината.
Погалвам те без звук, с лъчи
и с нежност взета от Акаша.

Безкрайното без бряг и край
душите ни с любов обгръща
и в скритият вселенски рай
душите ни безгрешни връща.

За миг, останали без грях,
обвити с пламък виолетов,
зад миглите ни детски смях
избухва, палейки сърцето.

Телата ни са само пепел.
Пътуваме един към друг,
за среща в друго измерение,
прегърнати без плът, без звук.

Ти само затвори очи.
Душата може да лети.

Кутия шоколадови бонбони

"Животът е като кутия шоколадови бонбони - 
никога не знаеш какво ще получиш"  
 Форест Гъмп

Не прекалявай.
Не говори на фалцет.
Спокойно.
Залива пороя на думи без чет
поредната твоя история.
Обърка сезона,
заседна в тунела без чест и корона.
Посърна,
в асансьорната шахта потъна.
Разгъна мечти,
но падна на твърдо.
Тълпата крещи - обича сеира.
А ти, ти къде се намираш?
Дано има късче искра във душата ти.
Токът е скъп - посивя светлината ти.
Мъждука едва.
Тази гордост и тази лъжа
ще е камъкът,
с който ще плуваш към дъното.
Дано не е вързан добре.
Дано има шанс за небе
и за слънце...
Идва четвъртък.
Айнщайн е прав.
Относителни истини,
скрити в долап, не помагат.
Може би Моцарт и Бах
ще лекуват съдбата ти?
Или Преслава?
Всичко забравя посивяла душа.
На шега,
кармата знаци оставя.
Малко боя
счупен кристал не оправя.
Пътят е кратък, но славен.
Не прекалявай.
Не говори на фалцет.
Спокойно.
Дори в бонбоните
да има оцет,
винаги дръж се 
достойно!

ДУХЪТ ОТ БУТИЛКАТА

Понеже те познавам отлично
и знам, че след минута си различна,
опитвам се да бъда непринуден
във всяка твоя роля неприлична.
Не се опитвай друга да играеш
и себе си с вина да оправдаваш.
Аз публика съм и ще ръкопляскам,
дори когато хули заслужаваш.
Отказваш лесно, бързо се навиваш,
а после се ядосваш безпричинно.
Порой си, от емоции преливаш,
а после ручей, мъркащ най-невинно.
Опитвам се да бъда адекватен,
в анализите, казват, съм перфектен,
но този път направо е опасно -
анализът ми може да е грешен.
Решение ли взе? Не се отмятай.
Не мисля правотата си да търся.
Бутилката с отрова запечатай -
духът вълшебен страшно се обърка.

МИТ

Мраморният мит на зимата
размива се във вените на лятото.
Пролет няма, времето подмина я,
скри се есента в шума на ятото.
Само два сезона ми останаха -
топли сънища над ледените преспи,
запуснати, обрасли селски гробища
до черквата със спомени горещи.
Сенките, висящи от дърветата,
потапят пръсти в чашата ми с вино.
Отпивам глътка, може би последна,
докато забравям твойто име.
Пусто е, в крайселската ливада
набъбнала трева ухае мило,
усетила, че слънцето прегаря,
след залез слънце свети най-красиво.

Момичето, което ме усмихна

Момичето, което ме усмихна,
бе най-обикновено момиче.
Не и пукаше
или просто и стискаше
да бъде честна и искрена.

ХОТЕЛСКА СТАЯ

В тази хотелска стая
стават странни неща -
посред бял ден мълнии,
в две красиви тела,
преживяват нощта
и зад плътните щори
е цяла лаборатория -
там твори любовта.
И какво от това
че се плаща на час?
Малка хапка безволие,
в пепелниците фас,
неоправен креват,
ослепял от екстаз,
две греховни души,
скрили се в банята,
две хавлии с искри,
там, на стола до спалнята,
плуват в безсилие,
в пот от сълзи...
...Час, два, три...
Твори любовта
в хотелската стая.
Женски гърди
се повдигат в омая.
Стон ли проскърцва
или е кревата,
нагло издаващ
свещено присъствие?
Те не са същите -
тези тела.
Когато се любят -
твори любовта!
Обличат се бързичко,
тайно, смутено,
гмурват в градския свят
притеснено.
Той наляво, тя надясно
и се правят, че забравят
любовта в хотелска стая,
където се случват странни неща...
Няма виновни -
било е игра ....

ЛАВА

Възбужда ме твоята страст -

женски трепет, листо на бръшлян,

нежен вятър, любов до несвяст.

Аз горя - от любов съм пиян.

А във вените лава пълзи,

топлината ти плътно разлива

и сърцето взривява с мечти,

с нежна болка, безумно красива.

И е хубаво, наше е, тихо е...

Колко пъти крещял съм наум.

Нереално усетена близост -

без фанфари, без мисли, без шум.

Ти си близо и много далече,

но си в мен - там, където боли.

Тази болка дъха ми пресече,

но любов безгранична роди.

ЕДНА ЛЮБОВ

В шепата една любов угасна,
като снежинка се стопи.
Превърна се в сълза прекрасна
и тихичко се изпари ...
Оставила следа от влага,
невидима за твойта длан,
една любов, безкрайно блага,
не беше част от твоя план.

ПИЯНО КУЧЕ

прозират шоколадени нишки
в мокета, непран от години
люспи боя са се скрили
между власинките -
"коза ностра" казват
измислици са връзките
и отношенията в тази мокетна
история,
но филмът е реален
и по действителен случай
е писан сценарият,
от едно пияно куче....

МЕЧТАНИЕ

От нежност нека много ни боли.
Без болка как ще знаем, че сме живи?!
"Обичам те!" - обичам да шептиш,
а устните ти в мен да са се впили.
Ще има слънце, после ще вали!
След силна болка идва бурна сладост.
Не може в любовта ни без сълзи -
пленени сме от мъка и от радост.
Ревниви сме. Обидните слова
душите ни коват като пирони,
но после търсим лек за любовта,
напук на всички бури и циклони.
Понеже сме щастливи, затова
изгаряме във страст и отрицание,
а болката е скрита в нежността,
превърнала живота ни в мечтание.

ШИП

Понякога умирам от любов.
Разпъвам се на кръст, за да възкръсна -
за истинска любов ще съм готов
от болката, когато се откъсна.

От трънния венец избирам шип,
сърцето си пробождам лаконичен
и вместо "Сбогом" в устните ми хрип
издава ме - "Все още те обичам".

А ти бъди, каквато си решиш,
нали си ангел, паднал от амвона.
Свободна си от мен да отлетиш,
понесла любовта като корона.

Дали е лесно? Сън ли е това?
Препъвам се по пътя към Голгота,
но силен съм, докрай ще издържа -
избирам любовта вместо живота.

БЕЗ ДЕЛНИК

Говорят, че поетът бил безделник

и често бил без пукната пара.

Парясник бил, духовен изповедник,

но работа не вършел за беда.

Тъй лесно си живеел, в стиходрама.

В бохемски нощи римите редил,

възпявал любовта неоправдана,

но сметката му някой друг платил.

Заплюли го и разпнат бил на кръста.

Останали след него две слова -

"Богатството за туй е - да се пръска,

но стиховете ражда Любовта."

НАПИВАНЕ

Едната ми сълза
не знае какво прави другата -
пада по бузата
и посолява устата ми.
Разточителната вечност
е изчерпала мандата си,
в реалността разляла е
секундите,
съдбата ми,
останките живот.
Не плача,
тихо е в душата ми.
Сълзите ми извират
безпрепятствено
и чакам те,
до извора,
там някъде,
където жадните
напиват се с любов.

От нине та до вечността

Разпъната между

петък и неделя,

събота слага печат.

Пещерата

е затворена завинаги.

Стражите пред нея бдят,

за да не възкръсне истината.

Целият свят

се навдига в очакване.

Словото Божие мъртво лежи

в каменен гроб - в ада гори,

за да разкъса оковите

за ново спасение.

И за възнесение,

...след презрение...

От нине, та до вечността...