"Животът е като кутия шоколадови бонбони -
никога не знаеш какво ще получиш"
Форест Гъмп
Не прекалявай.
Не говори на фалцет.
Спокойно.
Залива пороя на думи без чет
поредната твоя история.
Обърка сезона,
заседна в тунела без чест и корона.
Посърна,
в асансьорната шахта потъна.
Разгъна мечти,
но падна на твърдо.
Тълпата крещи - обича сеира.
А ти, ти къде се намираш?
Дано има късче искра във душата ти.
Токът е скъп - посивя светлината ти.
Мъждука едва.
Тази гордост и тази лъжа
ще е камъкът,
с който ще плуваш към дъното.
Дано не е вързан добре.
Дано има шанс за небе
и за слънце...
Идва четвъртък.
Айнщайн е прав.
Относителни истини,
скрити в долап, не помагат.
Може би Моцарт и Бах
ще лекуват съдбата ти?
Или Преслава?
Всичко забравя посивяла душа.
На шега,
кармата знаци оставя.
Малко боя
счупен кристал не оправя.
Пътят е кратък, но славен.
Не прекалявай.
Не говори на фалцет.
Спокойно.
Дори в бонбоните
да има оцет,
винаги дръж се
достойно!
