Понякога умирам от любов.
Разпъвам се на кръст, за да възкръсна -
за истинска любов ще съм готов
от болката, когато се откъсна.
От трънния венец избирам шип,
сърцето си пробождам лаконичен
и вместо "Сбогом" в устните ми хрип
издава ме - "Все още те обичам".
А ти бъди, каквато си решиш,
нали си ангел, паднал от амвона.
Свободна си от мен да отлетиш,
понесла любовта като корона.
Дали е лесно? Сън ли е това?
Препъвам се по пътя към Голгота,
но силен съм, докрай ще издържа -
избирам любовта вместо живота.
