Неведоми са пътищата Божи.
По тях вървя, дори не се оглеждам.
Спокоен съм, когато Той ме води,
изпълнен съм с увереност, с надежда.
Дали сънувам или ясновиждам,
дали познавам или съм познат,
на никому за правда не завиждам,
на щастие и милост съм богат.
Не искам в суетата да се вглеждам -
към себе си ревнив съм. С поглед строг
душата си безкористно подреждам -
човек съм без претенции за Бог.
Не съм греховен. Гряхът първороден
изкупен е отдавна. Без вина
душата ми живее в свят свободен
на щастие, усмивка, добрина.
Какво от туй, че някой подиграва
най-ценните, най-смислени неща?
Уверен съм - животът продължава
всесилен, неподвластен на смъртта.
И точно затова ще го живея -
вървейки по неведомият път,
повярвал в еретичната идея -
че Бог се ражда и в човешка плът.
