Каната е пълна с добри намерения
но спомените пият фактология.
Успехът се дължи на постижения,
но неспокойствието няма антология.
Измереното времето мачка тихо
парцалките закупени от мола.
Преценките премалят в модна линия,
шушукаща "- Царицата е гола".
Пречупват се стени от недоверие,
градени от себичност и от глупост,
споени с мимолетно лековерие
тухли безчовечност и безчувственост.
В главите пушат парникови мисли,
от недостойните желания преливат.
От вяра уморени оптимисти
събудената съвест си приспиват.
Изпиват полупълните си чаши.
В черупките си свиват се безпомощно
и пак, неосъзнали, че се лъжат,
наливат си от каната възторжени,
най-добри, перфектни намерения.
Някой ден, ще се разлее млякото
и котката ще го излочи цялото,
докато игла от спомени
с отворени очи ще шие гоблени.
