Облечени нощи в затворнически райета,
минават по пешеходните пътеки на миглите.
Неприличните мисли, пищят като псета,
и в лунните сенки се блъскат безмилостно.
Слепец е смъртта, безсрамно изтръгва
стръвта от живота, като лисица,
с опашка замита смеха на звездите.
Дори в лудостта е мъдрец, идиотът,
изкупва вина - грехове на предците,
Крилата на ангели, хвърлени в кофа,
камионът за смет сутринта ще изрине.
понякога спъва се в счупена строфа, в
облечени нощи или в райета от рими.
