Любовта влязла шумно, със взлом,
като крадла разбива вратата.
Не един престарял вълнолом
любовта е превърнала в пясък.
Безпощадно нахлува в съня
и сърцето превръща в пихтия.
Безчовечна, нахална и зла -
не любов е това, а стихия.
Ослепила очи във неделя,
и духа оковала в окови
настанила се в чужда постеля -
три синджира неволи си води.
И мълчи йезуитски, не пита,
скършва вени, прогаря тела.
Безпардонно изритва с копита
всеки опит за чиста игра.
Щом в живота ти влезе сукуба -
властен демон, с искрящи очи,
любовта се превръща във грубост,
а усмивката в горки сълзи.
Остави я. Премръзнала, гола
и от сластният сън се спаси.
Уж любов се нарича, но моля! -
любовта не краде от души!
