Възбужда ме твоята страст -
женски трепет, листо на бръшлян,
нежен вятър, любов до несвяст.
Аз горя - от любов съм пиян.
А във вените лава пълзи,
топлината ти плътно разлива
и сърцето взривява с мечти,
с нежна болка, безумно красива.
И е хубаво, наше е, тихо е...
Колко пъти крещял съм наум.
Нереално усетена близост -
без фанфари, без мисли, без шум.
Ти си близо и много далече,
но си в мен - там, където боли.
Тази болка дъха ми пресече,
но любов безгранична роди.
