Едната ми сълза
не знае какво прави другата -
пада по бузата
и посолява устата ми.
Разточителната вечност
е изчерпала мандата си,
в реалността разляла е
секундите,
съдбата ми,
останките живот.
Не плача,
тихо е в душата ми.
Сълзите ми извират
безпрепятствено
и чакам те,
до извора,
там някъде,
където жадните
напиват се с любов.
