За да ме видиш, затвори очи
и ще усетиш топлината.
Погалвам те без звук, с лъчи
и с нежност взета от Акаша.
Безкрайното без бряг и край
душите ни с любов обгръща
и в скритият вселенски рай
душите ни безгрешни връща.
За миг, останали без грях,
обвити с пламък виолетов,
зад миглите ни детски смях
избухва, палейки сърцето.
Телата ни са само пепел.
Пътуваме един към друг,
за среща в друго измерение,
прегърнати без плът, без звук.
Ти само затвори очи.
Душата може да лети.
