Зимата на моето недоволство
не изпрати сняг.
Изпрати киша, кал.
Черупката се счупи някак глухо.
Проскърца орехово его
и печал излезе
вместо вкусна ядка.
Пуша.
Уплаших се.
Не ми се спи.
От истината се задавих
и сълзи дори
в очите заблестяха.
А беше кратка
илюзия за Вечност,
Истинност, Любов...
Бемолен абанос проплака
в арабеска-послеслов.
Време е за полет,
но се плаша.
Тази неувереност тежи.
Мислите, прикрити в полумрака,
съскат като падащи звезди.
Вали снегът на зимно недоволство.
Уличната лампа подивя.
Премрежи поглед в мнителна гримаса.
Устата ми от студ се засиня,
но смееше се стоплена душата
от хиляди надежди навалели.
Не е късно. Няма закъснели
Очиствам се от яд и суеверия,
обличам се във зимния сатен.
Наливам се във чаша вино
без проблеми,
готов за следващ
зимен
ден.
