Не съм известен.
Нито съм богат.
Дори не съм поет с китара.
Запалил фас и в късен час
заедно с нощта догарям.
Дори съм вече без брада
и в двора пълен със конфети
събирам мисли, а звезда
наместо нощна лампа свети.
Угаснал съм в безсмислен тик -
една усмивка ме предаде.
Сега блещука в дребен шрифт
стихът, от огъня изяден.
А в шепата ми миг пленен,
безвластен, ядно се бунтува.
Нима съм още озарен
от моята среднощна муза?
Каква заря! Мечти хиляда!
Усмихнати очи, екстаз.
Кой каза, че съм гениален?
Не, аз съм просто особняк.
Изпил бокала, пълен с плесен,
с очи, изплакали слънца,
със гордост се наричам "свестен",
а другото ... е суета!
