Надушвам те разгонена и страстна.
Блещукащите ти очи звездят в нощта.
Две свещи и сърцето ти трептящо.
Това си ти - разплакана върба.
Объркана, тревожна, неразбрана...
Но влюбена, с изгаряща любов.
Това си ти - очакваща и пряма.
Надушвам те! И твой съм тази нощ!
Не ме мисли! Не се съмнявай! Вярвай!
Каквото и да стане е съдба.
Едва ли сме се срещнали случайно,
едва ли любовта ни е вина.
Не ме вини, че още те обичам.
Не се вини, че грешно ме избра.
Надушвай ме! Понякога отричам,
но винаги съм вярвал в любовта.
Дори да е неволна и погрешна,
дори да е объркана и зла,
любов ли е, не може да е смешна
и истинска е, даже и в скръбта.
