Вятърните мелници се умориха.
И обявиха гладна стачка.
Перките им се разбиха
и от тегоба онемяха.
Толкова битки безсмислени.
Кой бил крив, кой прав.
Истината е една и е измислена -
"Всичко е в живота суета".
Поумняха мелниците. Потопиха се
в покой и православна тишина.
Рицарите, пак умислени,
издирваха безпомощно врага.
Наболи свободата си на вилица,
като парче изсъхнала сланина,
Дон Кихотовци, ловци на вицове,
безпаметно напиват се с ракия.
Къде са тези мелници разчорлени -
врагът, когото всички подозират?
Стачкуват, възмутени от безочие -
не с вятър, а с любов се конкурират.
