Зимата отхапа
от сърцето ми половината.
Прималях от жега.
Но сме си приятели.
Якето ме топли,
но душата ми
куца от претоплената истина.
Тайна е, че още те обичам.
Езикът ми замръзна от безсилие.
Вече няма нужда да се крия,
докато пресичам Термопилите.
Не прегръщам празните надежди.
Няма кой да стопли паметта ми.
В преспите затънало доверие
вие, проглушавайки слуха ми.
С морав блясък идващото утро
крие нежността си в раковина..
Сърцето, наполовина счупено,
пулсира във виелица без име.
Студено е, а и е зима.
В очакване съм този студ да мине!
