Не бях простен след сън.
Грехът залепна на небцето.
Полетя нечута истина,
изчистена в небитието.
Лъжата, захарин в кафето,
изпита бе, преди закуска.
Чаршафи, скрили бесове,
намусени едва ме пускат.
Безименната утрин чака
на спирката, с една цигара.
Замислен ватман се прозява.
и сънено врати отваря.
Ненастанените въпроси,
в навалицата се провират.
Местата са ограничени, моля -
в навалицата се провират.
Местата са ограничени, моля -
избраници след сън почиват.
А аз вървя да търся прошка,
с език залепнал на небцето.
Денят започва. Слънце-брошка
закичвам близо до сърцето.
С очакване да бъда ясен....
ръка протягам към живота.
Сънувал съм, че в шепа нося
завет оставен от кивота
и пея припев в ритъм лесен -
вървя напред, не се обръщам.
Всеки ден за мен е песен.
След сън, в реалността се връщам.
А аз вървя да търся прошка,
с език залепнал на небцето.
Денят започва. Слънце-брошка
закичвам близо до сърцето.
С очакване да бъда ясен....
ръка протягам към живота.
Сънувал съм, че в шепа нося
завет оставен от кивота
и пея припев в ритъм лесен -
вървя напред, не се обръщам.
Всеки ден за мен е песен.
След сън, в реалността се връщам.
