Не ме търси и няма да те търся.
Не идвай тази нощ при мен. Вали.
Дъждът отмива спомени и чувства.
Зад облаците крият се звезди.
Не спиш от самота. Боли душата.
Отново не успя да се смириш.
Така е в любовта - обичаш сляпо,
а после от емоции гориш.
Не ме търси. Избягал съм във спомен.
Във сън недосънуван съм се скрил.
С зазиданата обич съм отровен,
стени от отчаяние открил.
Сега вали,
разкалено, самотно.
Обидите се сипят изведро.
Зад тях обаче чувството греховно
блещука като коледно дърво...
И няма край.
"Завинаги" е "Утре".
Не можеш да ме любиш неразбран.
Отивай си.
Не ме търси.
До утре.
Отново ще те чакам в моя храм.
