Ех, тази тъга...
Дали идва отвътре
или през порите тя
влиза, когато се мръкне?
Мрънка смутено и тихо.
После облича се в хаос.
Тази тъга без причинна,
вгорчава живота, за жалост.
В сълзите се стича незримо.
Усмивката в миг посивява.
Тази тъга, незлобливо,
тайничко води към ада.
Тихо през порите влиза
или отвътре извира?
Тази тъга незлоблива
душата тревожи, не спира.
Когато прекрачва въздишка,
даже не се и оглежда.
Носи тревога излишна,
верните мисли подвежда.
Бавно с длетото дълбае
мнителност, страх и обида.
Тази тъга не ридае.
Тази тъга е аспида.
Щастие, радост поврежда,
трови и път, и посока.
Само любов и надежда
са срещу тъга антидота.
