Насред океан,
озъбен и ням,
останал без сили,
с греблото-лъжица,
байракът развял,
наместо платно,
чувстваш, че пак
си останал без сили.
Зад хоризонта
те чака съдба,
зад хоризонта
е твоето "Утре".
Не спирай, греби
с уморени крила -
някой ден този капан
ще те пусне.
Зъби стисни.
Под тебе водата
небето разтваря
в пенливи вълни.
Слънцето блъска
с лъчите си-чукове,
но ти не унивай.
Не спирай, греби.
С надежда измий
изнурените устни,
напукани длани
с любов намажи.
Насред океана,
останал без сили,
повярвай в живота.
Не спирай, греби!
