"И князът целуваше кораловите й устни, милваше дългите й прекрасни коси и притискаше главата си към гърдите й. А в сърцето на русалката възпламваше надежда за човешко щастие и за човешка душа."
Ханс Кристиан Андерсен
Хей, Русалке!
Посрещни ме засмяна!
Ще танцуваме заедно в пръски от пяна.
Тела ще обливаме с морскосиньо сияние.
Прошка ще търсим, а не отчаяние.
Невъзможно е!- казваш- и гледаш в нозете ми!
Влак по релси върви, не лети със крилете си.
Логичен е примерът, но липсва основното.
Любовта е двигателят, предизвикващ възможното.
Ще танцуваме, без предразсъдъци.
Аз и ти - влюбени, като белите гълъби,
които се любят под моята стряха.
В страх изгоряха надежди, илюзиии,
но искам да питам дали, още влюбени,
ще танцуваме боси по морския пясък?
Не вярвай в магии, изтрий самотата си,
танцувай неистово с мен и с мечтата ми.
Не мога да плувам до теб, но ще крача.
Море до колене ще бъде палача
на моята истина!
Ти ще си хубава!
Аз ще съм рицарят с броня от рози.
Бодлите са в пясъка.
Ти се тревожиш. дали любовта ни
е силна и искрена
или е пяна от морето измислена.
Подай ми ръка! Сърцето ликува!
Огряна от слънцето с мен ще танцуваш!
