***

Жена и цвят,
сияние и нежност
и зов, и самота
и крясък от безбрежност
в изтръпнало сърце,
и жажда от безсилие,
боли от тишина,
боли от недомислие.
В пожари от печал
изтича битието,
превръща се във кал
със делника, с клишето.
И бавно се стопява
в умиращата сянка
с отритнатата муза,
но с дъх на пепелянка
прокрадва се в съня ми,
в следобедната дрямка.
Загадъчна, без думи,
в ухото ми нашепва
Безценна е Жената  -
пази я във сърцето!