Замонашване...

Ще те погаля с глас,
ти затвори очи!
Ще те докосвам
с нежни обертони.
С безплътен бриз
и с шепот тих
ще ти споделям
тайни и неволи.

Ще те прегърна с глас,
ще те обгърна с мисъл
и ще вибрирам в теб,
разлял се във екстаз.
Ще бъдеш стих,
във който ще опиша,
най-страстния
и неугасващ грях.

За мен ще бъдеш
клада и обител,
а аз монах,
от демони пленен.
Ще търся в теб
и ангел и спасител,
за да възкръсна
причестен и прероден.

И всичко начертано
ще се случи.
Не казвай нищо! 

Замълчи!
Не говори!
В молитвата ми
Господ ще научи,
че моя манастир
си вече
ТИ!