Брегът умира всеки ден,
във приливната сила на вълните,
а пристана е сам и уморен,
затворил за зирители вратите.
Две лодки се полюшват и шептят
една на друга думи ветровални,
веригата проскърцва със тъга -
подслушва съкровените им тайни.
Ще дойде утро - ще се разделят,
излизайки в безкрая на морето,
но привечерни влюбено трептят
със приливния ритъм на сърцето.
