Изгряха две луни във моята вселена -
една за приливи и една за отливи.
И две слънца прегърнаха луните ми -
ту мълчаливи, ту словоохотливи.
Разплискаха се океаните от спомени,
от чашата разляха ситни капчици,
невидимите паяци тъчаха огнени
мрежи да ловят вселенско щастие.
Разтресоха се земетръсни чувства,
бирливо се пяняса настроението,
очите ми затворени всевиждащи са,
душата ми подготвя се за бдението.
В транс потрепва всяка будна мисъл,
пъзелно сред нощни облаци минава -
взех под мишница каквото съм орисал -
другото ... ще ме прощава ...
