Тъжни залези няма, поете...
Има само тъгуващи хора.
Не рисувай и днес във небето
кървав залез, спластен от умора.
Не рисувай със поглед тъгата си вечна,
нека залезът малко почине...
Наметни раменете си с празнична дреха
забрави, че ме има... Прости ми...
Забрави, че по залез прелиствахме книгите
на тържище, под тенти червени
и (преди да си иде) любовно намигаше
слънчев залез. На теб и на мене.
Не тъгувай, недей. Мене вече ме няма.
Не рисувай тъга по небето.
Намери си... Дочакай нов залез за двама.
Тъжни залези няма, поете....
Румяна Симова
Вместо отговор
Има тъжни залези, има...
Има също тъгуващи хора...
Има думи угасващи в рима
и в безсилие свита умора.
Няма нужда от празни фанфари,
от фалшиви, измислени чувства.
Няма смисъл сърцето да пари
във поредната нощна вихрушка.
Всеки залез е зов за промяна.
Всяка обич е с залез ранима.
Нямам нужда от залез за двама,
искам утро със тебе да имам...
