Вкара те в поредния капан,
мъничкото бяло сиренце,
пак надежда, трепет, блян -
после истинско безсилие.
Молеше се, но уви,
път към свободата няма.
Във капана от мечти
за поета прошка няма.
Ех поете, не видя ли
отдалеч опасността.
В мислите ти полудяли
как откриваш любовта?
Пак примамиха те с обич,
пак плениха те с любов -
във капани обич няма,
има само послеслов.
