Седяхме безизходно и изначално
и едва си поемахме въздух,
като риби,
захвърлени от водопада
на зелената поляна
/разбирай пластмасова маса/.
Полюшваха се приглушените
светлосенки на
привечерното градозаспиване,
полято с чаша бира,
на
цаца и цигара.
Нищеше гъстия,
нажежен въздух,
купен на кило от супера,
нашето
светлоотразено,
незалязващо
обичане ...
