Някой ден,
когато полетя,
безкрилието свил
в горещи длани,
ще стигна там -
до края на света,
дори да знам,
че слънцето ще пари.
А после ще прескоча зад Ръба.
Ще бъда сам - да знам, че там е края.
Но самотата няма да тежи.
И греховете си отхвърлил,
ще призная,
че имало е смисъл да живея,
да любя и да съм любим.
И дадената прошка
ще посея
в нивата на някой серафим.
Ще спра да съм човек
и не е чудно, че хиляди вселени ме зоват.
Когато полетя ще бъде чудо,
но няма да е края на света.
