Прегризвайки връвта на мрака,
разкъсвайки с лъчи нощта,
с очи стрели и дъх на лято,
със сплетени ръце в дъжда,
със думи вързани във възел
с мечти удавени в печал,
разплитайки пореден пъзел,
във който сам съм се вживял,
усещам воя на шрапнела -
в гърдите ми, крещяща жар,
усещам болката, копнежа,
на феникс гаснещ във пожар.
Прелистен във поредна драма,
смеха остави за залог
надгробен камък си поставям
с едничка думичка - Живот!
