Понякога ги чувам да крещят -
ангелите, скрити в коридора.
Понякога долавям и смехът
и кикотът, когато тихо спорят.
Не смея и не искам да ги спра.
Душата ми щастлива песен пее,
с лишените от грях и суета
усмихва се невинно и се смее...
Когато пък политат във нощта,
разперили криле във синевата,
със поглед ги изпращам и мълвя
молитвени слова в тишината.
И кацат на перваза, и мълчат,
изпращат ми словата водопадни,
в невидимите рими на съня,
разкриват съкровените ми тайни.
И пак се скриват там, във коридора,
и чувам странен шепот във нощта,
с пророчествата ангелски не споря -
записвам само техните слова.
