Защо отричаш всички свои думи?
Казани, помислени, мечтани?
Лъжат ли очите с малодушие?
Спомени превръщат ли се в рани?
Казваш, че било непостоянство.
Всъщност е несигурност проклета.
Ти - дете, което си играе
с чувствата на няколко поета...
Ех, отричай! Няма да се вържа.
В прах и плява трудно оцелявам.
Плевелът е цвете във полето,
аз Тома Неверни се явявам.
Някой ден сама ще разбереш,
че да обичаш силно е коварно.
Без да получаваш ще дадеш.
Без да си желана ще желаеш.
Някой ден...обичаща фатално,
в думите любов ще събереш.
