Не, не съм толкова тъжен.
Просто въдухът е мълчание.
Рибите проговарят.
и политат в изгнание.
Почернели тигани
пържат чувства излъгани
Никому длъжен,
огладнях от безсъние.
Натежали са клоните
с плодове от признания.
Няма място за спомени.
Преизподня е стаята.
Но понякога слънцето
праща влюбени знаци..
Оцелял след кошмари,
се събуждам в съня си.
И не съм толкова тъжен,
осъзнах бреговете си -
Нежна капчица мъдрост
просълзява сърцето ми.
И не съм толкова тъжен....
