Светът се крепи на нищото.
Увиснал в безизходица .
Огърлица е върху гърдите
на чернокожа госпожица.
Поклаща се леко несигурно.
Ще се катурне във Бездната.
Люлее се лекомислено,
даже малко подвеждащо...
Затова ми се вие свят
по никое време...
от слънцето.
С капачка от бира подпирам
света, да не се преобърне.
Но аз се обръщам навътре,
разопаковам душата си.
Срокът за годност изтича,
докато нищя съдбата си.
Страх не набрах от поляните,
оставих го без поколение.
Чакам реколта от спомени,
да ме изпълни с доверие.
Но всичко е само илюзия
в играта на нищо и нещо.
Бръмчи колелото на времето,
а за смисъла не се сещам.
Разлива в очите ми лава
любов безнадеждно разгонена -
всичко е само частица
от Божествено своеволие..
Бирата, леко газирана,
пръска мехурчета в чашата.
Скъса се огърлицата,
навсякъде перли и пясък.
