По навик скитам в рими благоверни.
Мастилото пилея безобразно.
И думите - безсилни и рефренни,
заливат ме с присъствие банално.
Изчерпал се е изворът, навярно
в жадувани, безсънни, топли нощи,
та утрото е немощно начало
и бълва незатихващи въпроси.
А отговори няма! Чакам края
на тази вездесъща викторина.
По навик не обичам! Осъзнавам,
с мълчание живота ще отмина.
С усмивка зад горчивата фасада,
изчаквам светофарът да узрее.
Пресрещам любовта на автострада-
единственият смисъл за живеене...
